CERN (ЦЕРН) е най-голямото инженерно съоръжение създававано някога в историята на човечеството.Тази "мрежа от машини" се нуждае от огромно количество енергия за да сработи правилно( за което страни от Европейския съюз,като Франция,Швейцария и Австрия осигуряват електроенергия от преносните си мрежи зада обезпечат работата и!
CERN (от
френски Organisation Européenne pour la Recherche Nucléaire (съкращението CERN е останало от първото наименование,
Conseil Européen pour la Recherche Nucléaire дадено при основаването на организацията през 1954 г.), „Европейска организация за ядрени изследвания“) е
европейска организация за
ядрени изследвания. Тя има най-голямата в света лаборатория по
физика на елементарните частици, разположена на границата между
Франция и
Швейцария, западно от
Женева и поддържа няколко
ускорителя. Конвенцията, с която е създадена, е подписана на
29 септември 1954 от 12 страни. Днес конвенцията има 20 държави-членки.
- LEP Large Electron positron: Ускорител на насрещни снопове на електрони и позитрони, всеки от тях с енергия 45 GeV. По-късно е подобрен до енергии на електроните и позитроните 80 GeV.
- LHC Large Hadron Collider: Ускорител на насрещни снопове на протони, всеки от тях с енергии 7 TeV (енергия, с която се движи един комар).
В
атомната и ядрена физика, под
елементарна частица се разбира сборно понятие - всички частици, от които са съставени други, по-големи частици и за която не е известно дали имат вътрешна структура, т.е. са съставени от други частици. В
Стандартния модел като елементарни частици се разглеждат
кварките,
лептоните и
калибровъчните бозони.
[1][2]
Атомите са съставени от други, по-малки частици —
електрони,
протони и
неутрони. Протоните и неутроните от своя страна са съставени от още по-елементарни частици, наричани с общото име
кварки. Днес са известни няколко стотици елементарни частици — фактически повече от атомите в
периодичната система на елементите. До
1970-те години се е считало, че един от най-важните въпроси на атомната физика е кои частици са елементарните, с други думи
фундаменталните частици - от които са съставени всички други частици в природата и които не са изградени от други, по-малки частици. Днес подобни опити за единно обяснение на всички частици и явления в микро-света са обединени в
теория на всичко. Такава е например
суперструнната теория, но тя е все още много далеч от каквото и да е експериментално потвърждение. Днес основната парадигма относно елементарните частици е, че всяка теория като
стандартния модел има максимален мащаб на енергиите при която тя е валидна. При изучаването на по-високи енергии (което съответства на по-малки разстояния) е необходима нова теория, която може да съдържа нови частици или други обекти, например "струни". Тази нова теория е подложена на едно много силно ограничение: старата теория, наречена още
ефективна теория, заедно с нейните частици, трябва да се получи като
нискоенергетична граница на новата. Понякога това може да означава, че "старите" частици са съставни и са изградени от "новите" такива, но може и "старите" (нискоенергетични) частици да съответствуват на "новите", но да придобиват нови свойства, например ненулева маса. Двете явления се срещат и в
стандартния модел, при преход от по-високи енергии към по-ниски. Пример за първото е изгражденето на
адроните от
кварки и
глуони, а пример за второто е придобиването на маса от кварките чрез
механизма на Хигс или придобиването на маса от адроните.
В зависимост от
спина си, елементарните частици се делят на
бозони и
фермиони, подчиняващи се съответно на
статистиката на Бозе-Айнщайн и
статистиката на Ферми-Дирак. Частиците, изграждащи материята са фермиони (имащи полуцял спин). Те са разделени на 12 групи (аромата). Частиците, асоциирани с фундаменталните полета на взаимодействие са бозоните (имащи цял спин).
[3]
Преди създаването на
стандартния модел (началото на 70-те години на 20 век) елементарните частици са били класифицирани въз основа на масата им.
- лептони (от гр. лептос — малък, лек) - тук влизат например електроните
- бариони (от гр. барис — тежък) - протоните и неутроните са част от това семейство
- мезони (от гр. мезос — среден) - по маса заемат междинно положение
08.05.2012(вторник):ЦЕРН новина(цитат вестник КЛАСА):
Физиците от Университета в Цюрих откриха в Големия адронен колайдер досега непозната частица, състояща се от три кварка, съобщи „Сайънс дейли“.
Откритието потвърждава теорията за начина, по който кварките се свързват помежду си, и така помага да бъде обяснено силното взаимодействие – една от четирите основни сили във физиката, които определят структурата на материята. Новата частица представлява барион, обозначен с наименованието Xi_b^*.
В семейството на барионите влизат частици, състоящи се от по три кварка. Кварките на свой ред представляват група от шест частици, които се различават по своята маса и заряд. Двата най-леки кварка, така наречените горен и долен кварк, образуват двата атомни компонента – протони и неутрони. Вече са известни всички бариони, които се състоят от трите най-леки кварка – горен, долен и странен. До момента са наблюдавани много малко бариони, състоящи се от тежки кварки. Те се получават само по изкуствен път в ускорители на частици и са много нестабилни.
Република България също участва с екип от 60 физика в проекта наречен CERN
